За отглеждането на едно дете е нужно цяло село.

Африканска поговорка

Темата за ефективното взаимодействие между учители и родители е постоянно актуална и вълнуваща със своето богатство от реални ситуации на предизвикателства и успехи. При това съчетани с постоянната потребност от поддържане на това общуване, като значимо условие за пълноценното функциониране на училищната общност.  

В едно от последните проучвания, които направихме сред учителската общност и по-конкретно сред педагози, участвали в обучения на Школо Академия през учебната 2022/2023 г., темата, свързана с партнирането между родители и учители е посочена от участниците сред основните по приоритет в работата им. 

Тази статия разглежда някои фактори, които влияят на взаимоотношенията учители – родители, както и предлага няколко конкретни насоки как да ги поддържаме ефективно в практиката.

Най-общо казано факторите, определящи качеството на контакта учители – родители са свързани с: 

Училищна политика

Пълноценното общуване между учители и родители е пряко свързано с общо училищното разбиране за мястото на семействата. Ако включването на родителите се възприема като своеобразна намеса в училищния ред, то вероятността те да са дистанцирани, а често и критични към него, е реална. В случай, че участието на всички в училищната общност е водещо, то това послание може да стига до родителите по различни начини: покани, изготвяне на училищен календар със събития, общи инициативи и като цяло активен контакт. Това мобилизира семействата и ги превръща в естествен партньор и помощник в училищния живот.

Обществена среда и социални специфики

Училището има своя самостоятелност, но не функционира изолирано. То е част от контекста на специфична среда, повлияна от социално-икономически статус на семействата, етно-културни специфики, миграционни процеси и други. В обществена среда, в която основните потребности са предизвикателство за семействата, е обичайно на училището да се делегира несподелена отговорност за образователния процес и участието на родителите да е минимално. Същевременно при по-благоприятни социално-икономически условия естествено родителите стават по-активни в интереса и участието си в училищния живот.  

Личен опит и нагласи

Нашето възприятие към определени социални роли – собствени или на друг, определя отношението ни към конкретни личности в тези роли. Така например, ако родител възприема ролята на учителя като критикуваща и санкционираща заради личния си опит като ученик, то вероятността да избягва контакт или да общува дистанцирано с учителя на своето дете е голяма. В случаите когато учителят очаква безусловно уважение към професионалната му роля, е възможно лесно да се почувства засегнат, ако родител прави предложения или изразява различно мнение.

Често се случва дистанцираните отношения и назряващите конфликти да са резултат от самостоятелно формирани хипотези за другата страна. Или иначе казано без да се познаваме достатъчно и без да сме общували пълноценно, формираме мнение и го превръщаме в отношение. 

Какво можем да направим, за да стимулираме пълноценното общуване? 

Предлагаме ви 6 насоки за взаимно опознаване и договаряне на рамка за взаимодействие, които се отнасят едновременно до учителите и родителите:

1. Поставете начало с договаряне на основните неща: в какви формати (като група и индивидуално) и в какви времеви интервали ще общувате; кои са удобните за всички комуникационни канали, които ще използвате; как ще управлявате спешните ситуации. Спазвайте принципа за доброволност. Оставете писмена следа за договорените правила, за да реферирате към тях когато това е необходимо.  
2. Откажете се от очакването другата страна да бъде активна. Търсете възможност за комуникация, когато усетите необходимостта от това, без да чакате да Ви потърсят или да бъдете поканени. Създайте си ритъм, така ще преодолеете реактивното общуване и ще сте спокойни и информирани.
3. Избягвайте отношения на конкурентност относно значимостта на Вашата роля спрямо тази на другия. Децата имат нужда и умеят да наблюдават и учат от множество ролеви модели. Семейството и учителите безспорно имат водещо място като такива. Полезни са именно с разнообразието от знания, опит и поведение. В този смисъл, въпроси като „Кой познава по-добре детето?“ или „Кой е по-подготвен да подпомогне развитието му?“ са напълно неконструктивни.
4. Проучете всички възможни гледни точки преди да формирате мнение и отношение. Оформяйте хипотези и коментирайте ситуации и поведение, без да поставяте етикети и оценки за личността.
5. Подхождайте с уважение към личността, опита, професионалната компетентност, емоционалните преживявания, личното пространство и време, и изисквайте същото за себе си. Максимата „Отнасяй се с другите, така, както би искал/а те да се отнасят с теб“ работи.
6. Работете целенасочено за продължаващо взаимодействие и за собственото  си развитие. Разчитайте взаимно на авторитета и компетентността си в съответната роля. Развивайте подготовката си, чрез участие в различни обучения, уебинари и др. Следете за актуална научно-изследователска информация в статии, печатни издания, проучвания и др.