В последно време темата за ползата от учителските обучения стана актуална не само в средите на педагозите, но и сред широката общественост. Фактът, че част от бюджетите на училищата се насочват именно към повишаване на учителската квалификация, поставя въпроса за тяхната ефективност с още по-голяма тежест. Иначе казано, ако парите на данъкоплатците отиват за учителски обучения, какво се променя в образователната среда в резултат на тази инвестиция? Екипът на Академия Школо потърси отговор на този въпрос на база резултатите от организираните от Академията квалификационни дейности  за учители. Наша основна цел винаги е била провеждането на смислени обучения, в които учителите получават не само нови знания, но и практически  умения, които могат да използват незабавно в пряката си работа. Неслучайно практическата приложимост е на челните позиции в критериите ни за качество. 

За тази цел работим с холистичен подход  към обученията, като особено важен барометър е обратната връзка, която анализираме внимателно. Вземаме предвид мнението на всеки учител, директор или друг педагогически специалист, за да предлагаме обучения, които реално работят за подобряване на образователната среда в България. 

В края на учебната 2022/2023 година отидохме още една стъпка напред, като попитахме участниците какво и как са приложили в работата си месеци след обучението им. В тази нова инициатива се включиха 125 педагози (приблизително 3% от преминалите обучение в Академията през годината), на които искрено благодарим за отделеното време.

Резултатите, които получихме далеч не са представителни, но ги намираме за особено важни по две основни причини:

1. С тях поставяме начало на нов тип обмен на информация за реалната практическа полза от нашите обучения;
2. Те очертават важни тенденции в осъществяването на квалификационните дейности, които заслужават внимание. 

Ето още от данните, както и какви изводи и хипотези оформихме при анализа им:

Прави впечатление, че близо 80 % от педагозите, попълнили анкетата, посочват, че са се включили в обучения, които са интересни за тях и са част от плана за квалификациите. Това може да се разчете като знак, че в училищата се налага практиката квалификационните дейности да се избират на база реални потребности, идентифицирани като такива от самите учители.  10% от респондентите са избрали сами обучението си, като са се включили в сборна група. Това е една крехка, но много оптимистична тенденция за самостоятелна активност при организиране на собствената надграждаща квалификация.

Около 54,4% от отговорилите споделят, че вече са приложили част от наученото в пряката си работа. Още 12% отбелязват, че ще го направят през следващата учебна година, тъй като в завършващата не е имало достатъчно време. Разчитаме тези резултати като позитивни, но недостатъчно удовлетворителни. Нашата цел е 80 – 90% от участниците в обученията да намерят знанията и уменията, с които  да променят начина си на работа и поведението си така, че да подобрят цялостното си професионално представяне. 

Изключително добро впечатление прави, че близо 70 % от попълнилите анкетата педагози посочват примери за практики, методи и подходи, които са ползвали в часовете или вече са планирали да приложат в началото на следващата година. Ето как е споделен конкретен пример: “Прилагам непрекъснато проектно – базирано обучение във всеки клас – и по география (5 кл. – природни зони; 6 кл. – природни феномени в Северна Америка и представяне на азиатските държави; в 7 кл. – изработване на туристическа диплянки за екскурзия в изучаваните европейски държави), и по история (в 6 кл. – храмовете в Средновековието; в 5 кл. – античните чудеса на света).”

На база отговорите можем да заключим, че новите знания и умения намират най-широко приложение в урочната дейност за подобряване на образователния процес, като:

• се дават възможности на учениците нагледно да се запознаят с различни изучавани процеси, явления и др; 
• осъществяват се интегративни уроци, които помагат да се свързва учебният материал с реалния живот; 
• създават се условия за развитие на социалните умения на учениците; 
• учителите се запознават с водещи педагогически практики от света, които започват да прилагат в работата си;
• подобрява се взаимното разбиране между учители и ученици.

Наученото в обученията на Школо Академия има широко приложение и отвъд чисто урочната работа. Участниците посочват, че го прилагат: 

• в междуличностните взаимоотношения с ученици, родители и колеги; 
• при справяне с трудни ситуации и конфликти в училищната среда; 
• за справяне с административни задължения;
• за подобряване на комуникацията и взаимодействието с родителите, което допринася за по-пълноценното обучение и възпитание на децата и в училище, и в семейството; 
• за подобряване на цялостният микроклимат в училищата – взаимоотношения, комуникация, управление на многообразието и т.н.

Тематичните области, в които респондентите биха искали да разширят компетентността си, са свързани най-вече с:  

• Мотивация и ангажираност на учениците – 42,6%;
• STEM обучение – 36,1%;
• Създаване на учебно съдържание в дигитална среда – 30,3%.

Възнамеряваме да продължим този тип проучвания, като ги превърнем в регулярна практика, чрез която да анализираме какво от наученото е било най-полезно за педагозите и е намерило директно приложение в работата им. Това ще ни позволи да развиваме и обогатяваме обученията, да ги правим все по-полезни и удовлетворяващи за участниците. 

За нас, както и за обществото като е цяло, е от изключително значение образователната среда да се подобрява осезателно и да се постигат значително по-добри резултати на всяко ниво. Прилагането в практиката на знанията, уменията, педагогическите подходи, усвоени в обучителните дейности за учители, следва да е видимо и да води до така необходимата позитивна промяна. С оглед на мисията ни като обучителна организация, ние ще работим за осъществяването на все по-ефективни, смислени и резултатни квалификационни дейности, както и за проследяване на удовлетвореността от тях на всички заинтересовани страни.