Столина Добрева е родена в град Бургас, но музикалният й път преминава през редица други градове и държави. Завършва СМУ „Любомир Пипков“ в София и Висшето училище за музика във Фрайбург, Германия със специалност класическа китара.  През 1994 г. се връща като учител по китара и камерна музика в Национално музикално училище „Любомир Пипков“. От 2012 г. става негов заместник-директор, а от 2017 г. е директор.

Едновременно с преподавателската си дейност г-жа Добрева продължава да изнася концерти, изследва историята на китарата в България, член е на жури на редица национални и международни конкурси, провежда майсторски класове.

От 2001 г. до 2017 г. е главен редактор на списание “Китара”. Автор е на редица статии, свързани с историята на китарата в България, редактор е на издания с пиеси за китара.  През 2012 г.  получава докторска степен с докторат на тема „Китарата в България до края на 40-те години на XX в.“. 

През годините тя изнася концерти в България, Германия, Унгария, Турция и др. Член е на жури на конкурси в България, Румъния, Република Северна Македония, Република Сърбия, изнася майсторски класове в България и други страни. От 2012 г. ежегодно провежда майсторски клас в рамките на Фестивала за старинна музика, песен и танц „Страваганца”.

Ето и нейните отговори на нашите 5 нетрадиционни въпроса.

🎤: Кое е най-смелото нещо, което сте правил/а през живота си?

👤: Решението да се посветя на преподавателска работа.

🎤: Кой предмет Ви беше най-неприятен в училище?

👤: Математиката. Мисля, че взаимно не се харесвахме.

🎤: Какво Ви носи най-голяма радост в ежедневната Ви работа?

👤: Музиката, с която училището ни диша.

🎤: Ако можете да отидете където и да е когато и да е във времето и пространството, къде бихте се „пренесъл/ла“ и защо?

👤: От детските ми години и до сега ме впечатлява Италианският Ренесанс. Едно от произведенията на изкуството, на което се възхищавам и винаги съм се питала как е направено от човешка ръка, е „Пиета“ на Микеланджело. Ако мога, бих се пренесла в Рим, в края на XV век, за да стана свидетел на нейното създаване.

🎤: Как си представяте ученика през 2053 г.?

👤: Информиран, любопитен и търсещ млад човек, запознат и изполващ постиженията на модерните технологии, но и намиращ време да да прочете книга, издадена през миналия век, да посети концерт на живо или да се докосне до произведение на изкуството.