Михаил Ненов определя себе си като “интелектуален номад и сериен образовател”. Как се стига до това да управляваш първото новооткрито през XXI век общинско училище в България? Началото е в Езиковата гимназия в гр. Русе. Следват години в СУ “Св. Кл. Охридски” посветени на изучаването на Българска филология и Творческо писане като магистратура.  По време на доктурантурата в същия университет той разработвата темата „ Жанрови аспекти на викторианската криминална литература. Политически употреби на жанра”. 

Кариерата му в системата на образованието преминава през ролята на учител по английски език, учител по български език, заместник директор, а към момента вече е директор на едно от най-иновативните основни училища в България – ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“, гр. Бургас. През годините е бил хоноруван преподавател по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“, автор е на методически решения за бизнес обучения, педагогически консултант е на редица национални и международни проекти.

Една от най-съкровените му цели е усъвършенстването на света, в който живее със средствата на познанието.

🎤: Кое е най-смелото нещо, което сте правил/а през живота си?

👤: Да участвам в създаването и да оглавя първото новооткрито общинско училище в България през XXI в., да събера екип от вдъхновяващи учители от цялата страна и да създадем една изцяло нова образователна концепция.

🎤: Кой предмет Ви беше най-неприятен в училище?

👤: Мисля, че това беше физиката. В студентските ми години обаче тя ми стана страст и сега продължавам с интерес да следя откритията в областта на квантовата физика.

🎤: Какво Ви носи най-голяма радост в ежедневната Ви работа?

👤: Да виждам усмивките по лицата на хората, които срещам.

🎤: Ако можете да отидете където и да е когато и да е във времето и пространството, къде бихте се „пренесъл/ла“ и защо?

👤: Всъщност хората прекарват прекалено много време в разкаяния за миналото и в притеснения за бъдещето, което значи, че прекарват твърде малко време тук-и-сега. Може би това ни липсва най-много.

🎤: Как си представяте ученика през 2053 г.?

👤: Вече всички използваме устройства като продължение на крайниците и сетивата си, така че с напредъка на микротехнологиите процесът на киборгизация на човека ще се ускори. Не е невъзможно ученикът на бъдещето да бъде оборудван с безкрайна информация, която ние като учители трябва да го научим да подбира, а в останалото време да го учим на това да бъде повече човек, отколкото машина.