Използвайки формалния повод 1. Юни Международният ден на детето, помолихме ръководителите на екипи в Школо да споделят спомени и размисли за своето детство и училищен живот. Ето какво ни разказаха те, подредени по азбучен ред, като в училище 🙂

Георги Семерджиев, Технологичен директор
„Като дете играех навън с другите деца, вкъщи с конструктори и на компютърни игри.
Исках да не ставам толкова рано за училище. В училище се опитвах да изкарам възможно най-висока оценка и чаках да свърши, за да ходя да играя (както всички други деца).“

Десислава Чолакова, ръководител „Административен отдел“
„Като дете играех на стражари и апаши, народна топка. Исках да стана полицай. В училище бях кротко и срамежливо момиче.“

Динко Динев, ръководител „Техническа поддръжка“
„Като дете ритахме топка пред блока, докато се мръкне, а зад блока – на жомънка (криеница), по тъмно. Играехме с топчета и на „ламади“ – това последното е дълго за обяснение, в случай че не сте го пробвали 🙂 Исках да карам колело (дълго време нямах), да записвам музика на касетки, като взимам касетофона назаем от съседите, да колекционирам спортни издания – списания, вестници, плакати 🙂
В училище обикновено стоях на последния чин и често в междучастията с един съученик барабаняхме по чина и шкафовете в стаите :D“

Елена Йорданова, ръководител „Продуктов мениджмънт“
„Като дете играех с Лего. Исках да стана архитект. В училище бях отличничка.“

Екатерина Русева, ръководител на „Академия Школо“
„Като дете играех на театър… намирах си сцени на всеки камък или перваз.
Исках да стана продавач в плод и зеленчук. В училище обичах часовете по български език и литература.“

Любомир Ваньов, Управител
„Като дете играех с топка. Исках да променя света : ) В училище бях доста контактен, но трудно правех нещо, ако не виждам смисъл в него.“

Симеон Предов, Търговски директор
„Като дете играех на криеница, катерех се по дърветата, прескачах огради и винаги си въобразявах, че има препятствия пред мен, през които трябва да мина. А ако залитнех от въображаемото „трасе“, което си бях представил, щях да падна в „лавата“, което особено много не ми допадаше. После продължих с баскетбола до началото на гимназията. Много обичах да се състезавам. Мисля, че спортния хъс остана в мен и до днес.
А от 8-ми клас ме завъртя магията на екстремните спортове. Но за това, ще си говорим друг път.
Исках да стана багерист, може би още не е късно да еволюирам 😀
Много обичах да се смея в час. Смеехме се на всичко. Винаги се чудехме какви дивотии да измислим, за да си изкараме по-забавно през някои от часовете, които признавам си, бяха доста скучни и монотонни. Може би сме ядосвали понякога учителите с нашата представа за това как да мине по-интересно времето ни, но благодарим, че са ни изтърпяли.
Много харесвах математиката и чуждите езици. Математиката ме научи, че всеки проблем си има решение (дори на пръв поглед да е невидимо за нас). А езиците ми дадоха глобална перспектива за много неща, полет на мечтите…
Не обичах матрицата, в която ни вкарваха учителите. Всичко беше много еднообразно. Не мисля, че нещата са се променили много от времето, когато завърших, а всяко дете има нужда да играе и мечтае.“