“Напиши всяка дума по 5 реда в тетрадката, за да я запомниш.” Традиционните методи за учене на език са добра основа, но чуждоезиковото обучение еволюира, обогатява се и се адаптира към разнообразните нужда на съвременните ученици и учители. Как да ангажираме, вдъхновим и мотивираме учениците в чуждоезиковата класна стая? Ще разгледаме няколко артистични метода, които разчупват обучението по чужди езици и подобряват резултатите му.
Тези методи подобряват общуването, екипността и взаимното уважение в класната стая.
Театърът в обучението по чужди езици
Неслучайно форум театърът е популярна и навлязла в обучението техника за анализиране на конфликтни ситуации и търсене на алтернативни решения. Важен аспект е, че действията, думите, емоциите и грешките са изнесени извън детето. Така то е спокойно и знае, че ако греши, грешката е на героя му.
В първите стъпки на езиковото обучение, речникът е сериозно предизвикателство и може да бъде пречка в изразяването. Похватите на театралното изразяване, използват езика на тялото за обогатяване на комуникацията, което кара децата да се отпуснат и по-лесно да запомнят думите, които са им необходими. Театърът пренася героите в различни епохи, за да си представят как е изглеждал езикът тогава, поставя ги в разнообразни контексти, които предполагат богат спектър от езикови употреби.
Потапяйки се в ситуации, близки до езиковата действителност, учениците учат и за социокултурната среда, в която се е развивал езикът. Това дава воля на въображението и асоциативното им мислене. Освен лексикалните и фонетични познания, театралните похвати развиват спонтанния изказ, способността за импровизация, паметта и адаптивността на учениците. Театърът създава възможности за интердисциплинарни уроци по литература, история, език и физическо възпитание. Подобрява презентационните умения на обучаемите и повишава мотивацията им за учене, тъй като свързват изучаването на езика със стремежа си да развият и обогатят образите, в които се превъплащават.
Сценичните изяви и подготовка почти винаги подобряват дикцията и произношението, а често спомагат и за преодоляване на говорни дефекти.
Идея за практическо приложение в клас: изготвяне на ситуационен речник
Поставете една ситуация на учениците, свързана с учебния материал, но с различна фабула от представените в учебника. Пример: “В магазина е свършило млякото, а Ана ще прави палачинки” или “В ресторанта предлагат вкусни десерти, но Георги е алергичен и трябва да избере какво да си поръча” или сцена от някое литературно произведение, което всички познават. Нека за домашно или ползвайки кабинета по информатика и библиотеката, учениците да потърсят в речника всички думи, които ще са нужни на героя, за да се справи с тази ситуация. Нека помислят как ще се развие историята. Така ще стимулирате тяхната проактивност и изследователско мислене.
За повече идеи по темата, разгледайте на обучението “Театърът в обучението на чужда език. Театърът за сплотяване на колектива” в Академия “Школо”.
Куклата в чуждоезиковото обучение
Куклата отдавна се използва от училищните психолози за терапевтични цели. Ресурсни учители, кинезитерапевти, рехабилитатори я включват като помощник в усилията им в приобщаване на деца с обучителни трудности, физически затруднения и специални образователни потребности. Това обаче е малка част от потенциала на този силен образователен елемент.
През последните години куклата е предмет на много проучвания и иновативни методики за ползване в класната стая, включително чуждоезиковата. Ползва се в държави като Финландия, САЩ, Бразилия и Швеция.
Децата се срещат с куклата още в ранна детска възраст и естествено я включват в ролевите си игри в търсене на обяснение на заобикалящия ги свят. С доза въображение, куклата може да бъде ценна част от в игровите подходи на обучение и стимулиране на креативността. Тя е преход към всички театрални подходи в бъдеще, като навлизането им не изключва нейното място в класната стая.
Куклата става помощник на учителя и изнася от него тежестта на някои дейности в клас, подобрява дисциплината, концентрацията и предразполага към повече общуване. Помага на децата да се изразяват спокойно на даден език и в определена ситуация.
Идея за практическо приложение в клас: изработване на кукла заедно с класа
Изработете кукла с децата в класа от рециклирани материали. Ползвайте в тематичните уроци по език. Нека тя се превърне в техен основен персонаж. Редувайте ситуации, в които децата са слушатели, с такива, в които те оперират с нея. Куклата може да бъде учител или да влиза в ролята на ученик.
Шест мислещи шапки
Известният психологически подход на Едуард де Боно за дискусионно разрешаване на различни проблеми, може лесно да се адаптира в чуждоезиковото обучение като още една алтернатива за игрово учене на езици. Влизайки в различни роли, учениците трябва да съобразят изказа, речника и интонацията на езика, който използват, с характеристиките на героя.
Методът представлява ролева игра, в която се анализират различни ситуации от основните гледни точки. Авторът предлага 6 различни роли, като всяка една от тях се взима с конкретен цвят шапка:
- Информационната бяла шапка дава фактите.
- Мениджърската синя шапка регламентира процесите.
- Емоционалната червена шапка предлага бързи решения, добавя спонтанност.
- Креативната зелена шапка дава алтернативни решения на ситуацията.
- Оптимистичната жълта анализира добрите страни и ползите от всяко предложено решение.
- Негативната черна шапка никога не изоставя реализма и поставя под съмнение всяко едно от предложенията, за да тества неговата устойчивост и приложимост.
Идея за практическо приложение в клас: изготвяне на план за спасяване на героя
Изработете 6 шапки от хартиени чинии, боядисани и вързани с конец или направете в началото на годината акция за събиране на шестте цвята шапки от учениците. Предложете на класа ситуация, в която героят е поставен на кръстопът. Важно е ситуацията да е съобразена с възрастта на учениците, за да им е интересно и да се включват с желание. Раздайте на децата шестте шапки, като изготвите план за разпределяне на ролите – по желание, с жребий, по първа буква от името и т.н. Започнете дискусията с първите шест деца, нека останалите да са публика. Учителят е само фасилитатор, всеки ученик в роля има право на едно предложение, след което следващият го замества в дискусионния панел. Ако още в първия кръг се намери задоволително решение на ситуацията, поставете втора ситуация. Имайте запас от поне толкова казуса, колкото групи по шест деца би имало в класа.