„ОЦЕНКИТЕ И ОЦЕНЯВАНЕТО – ПРИСЪДА ИЛИ ВЪЗМОЖНОСТИ“

Продължаваме  разглеждането на  темата за ОЦЕНКИТЕ като обсъждаме как учителят може да ги използва най-ползотворно в своята работа. Зададохме този въпрос на нашите  три  събеседнички и ги поканихме да споделят своите идеи за промени в  процеса на оценяване в училище. Отговорите им може да видите във втората част на статията „Оценките и оценяването – присъда или възможности“ . Припомняме Ви кои са  нашите експерти:

Даниела Петкова (Д.П.) е начален учител и директор на ОУ “Граф Игнатиев”, с. Граф Игнатиево. В екип със своите колеги тя от години  въвежда иновативни практики в обучението и работи както за образователното ниво на учениците така и за тяхното социално и личностово израстване.;

Лена Парова (Л.П.) е учител по химия и физика, директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Ветрен, обл. Пазарджик и ръководител на инспектиращ екип към Национален инспекторат по образованието към МОН. Нейният поглед към темата “Оценки и оценяване” е най-вече през призмата на очакванията към качеството в образованието.;

Илиана Цветкова (И.Цв.) е опитен математик, преподавател в Софийска математическа гимназия. Тя е и обучител на учители относно международното изследване PISA, което ѝ позволява да постави темата в контекста на международните практики.

Въпрос: Кои са ефективните и ползотворни начини, по които учителят може да използва оценките в своята работа?

Л.П.: Резултатите от оценяването са полезни само когато ги използваме, за да определим какво знае или не знае ученикът (не само дали са правилни или грешни отговорите), да открием какви са несъответствията между нашето преподаване и разбирането на учениците. Да се заложи на обратната връзка в края на всеки урок.

За да бъде преодоляно неправилното (негативно) отношение към оценяването, трябва за всеки учебен предмет, във всеки клас да се посочат ясни критерии за оценяването на знанията и уменията им. За целта е необходимо те да са информирани какви проверки ще се извършват, по какъв начин ще се осъществяват и как ще се оценяват. На второ място трябва да се изяснят и функциите на проверката (диагностична, прогностична, обучаваща, ориентираща и селективна), а не наказателна. На трето място трябва да се посочат на учениците и видовете проверки и оценки в процеса на обучението.

Оценката да е обективна, т.е. при едни и същи резултати от проверката да се поставя една и съща оценка, независимо от личността на оценявания. Да се оценяват не само знанията, но и уменията на учениците да ги прилагат в познати и непознати ситуации от реалния живот. Оценката да е стимулираща, т.е. да подтиква ученика към положително отношение към изучаваното, да го мотивира за по-нататъшна дейност. Не на последно място да не се използва оценката като средство за наказание, т.е. тя не трябва да се влияе от поведението на ученика. Все повече да се прилага формиращото, процесуалното поставяне на оценка като то се съчетава с крайното, сумативното оценяване. Най-важно е оценяването да служи като обратна връзка за учениците относно техния напредък в обучението.

Д.П.: Факт е, че оценяването на учениците има емоционален ефект върху тях и често представлява “снимка” на тяхното моментно състояние. Оценката, било тя количествена или качествена, е важен израз на процеса и резултата от изпълнението на учебната задача. Считам, че формиращото оценяване е ключов фактор в образователния процес и най-вече за изграждането на важни умения като активно слушане, четене с разбиране, защото акцентира върху начина, по който учениците учат, разбират и осмислят целите на обучението и критериите за оценяване. То има важно значение за подобряване на индивидуалния процес на учене и развива способностите на учениците за самооценяване и самоуправление в този процес. При формиращото оценяване ученикът се чувства включен по нов начин в образователния процес. Този вариант на оценяване изгражда у обучавания отговорност за собственото му развитие, както и навик да си задава въпроси относно степента и качеството на своята образователна подготовка.

Ил.Цв.: Учителят трябва непрекъснато да дава обратна връзка на учениците си как се справят. Това не значи непременно числова оценка. Оценката може да е отзив (в това отношение „Школо“ много помага), може да е дума, изречение. За децата е полезно да знаят как се справят, какво са постигнали и че някой непрекъснато се интересува от тях и техните постижения. Когато резултатът не е задоволителен, винаги трябва да окуражим и подкрепим детето, като му посочим как да се справи по-добре. Важно е да внимаваме да не предизвикаме страх и напрежение у децата с това, че са оценявани.

Въпрос: Ако зависеше от Вас, как бихте организирали оценяването в училище?

Л.П.: Оценяването е конфликтна зона, в която се пресичат интересите на ученици, учители, родители, общественост, държава. То е натоварено с много очаквания, както за настоящето, така и за бъдещата реализация на учениците. За да се намали субективизма на учителя при оценяването е необходимо по всеки учебен предмет , за всеки клас да се създадат ясни критерии за оценка на ученическите постижения от различните видове оценявания – устни, писмени, практически, чрез проект, портфолио и др. Тези критерии да се разработят от специалисти на ниво МОН, а не от всеки учител. В момента в Наредба № 11 за оценяване на учениците са регламентирани критерии, но те не са достатъчно ясни и учителите трудно ги адаптират за отделните учебни предмети. Затова масово учителите изпитват с помощта на тестове, с точки по определена скала. При наблюдението на учебни часове по време на инспектирането, в много малка част от тях се наблюдава оценяване или обратна връзка към учениците. Там, където се е наблюдавало оценяване, учителят не мотивира своята оценка. Най-честата реплика е „Браво! Справи се отлично в днешният час!“. Това нито е оценяване, нито е ефективна обратна връзка. От годишният доклад на Националния инспекторат по образованието става ясно, че в много от инспектираните институции, като насока за подобряване на качеството в област „Образователен процес“, се посочва формиране и развиване у учениците на умения за самооценяване, самокритичност и самоусъвършенстване, видове и форми на оценка на постиженията на учениците и техния напредък. В тази връзка училищните ръководства и учителите трябва да работят много в тази посока. Това ще стане с ясни критерии за оценка (в контекста на различните видове оценявания) по различните предмети.

Според мен оценяване с качествен и количествен показател трябва да започне още от 1. клас. Да, зная колко дълъг и задълбочен е дебатът за повтарянето на учениците, но според мен, ако ученик не е усвоил минимума за преминаване в по-горен клас, трябва да повтаря. Това според мен ще повлияе и върху качеството на предоставяното образование. Общата подкрепа на тези ученици, които са преминали в по-горен клас от начален етап, не дава нужните резултати. Учениците (а и техните родители) знаят, че научили или не, те ще преминат в по-горен клас. Когато дойдат в 5. клас пропастта от пропуски е огромна и е много трудно да се преодолее. Освен това НВО в 4. клас трябва да е своеобразен трамплин за преминаване (или не) в прогимназиален етап.

Д.П.: Организирането на оценяването зависи и от мен и от всеки един учител – имаме достатъчно свобода да управляваме учебните преживявания, ресурсите, времето, дейностите и задачите, формите за оценяване, да подкрепяме пътя на учениците към постигането на ДОС, а и на по-високи цели. В нашето училище споделяме обща визия как да повишаваме ученическите постижения, което включва и начините, по които те биват оценявани в образователния процес. Традиционните форми за оценяване (тестове, класни, контролни) имат своето място, те са и нормативно регламентирани. Отчитайки новите реалности вярваме, че е важно да развиваме и оценяваме компетентностите на учениците, които ще им помогнат да се подготвят за професиите на бъдещето. Фокусирани сме и върху социално-емоционалните умения, които са базисни за справяне с всякакви житейски предизвикателства. Като иновативно училище въведохме нов учебен предмет „В света на емоциите“, в който децата опознават емоциите си и се учат да ги управляват. Механичното писане на домашни в целодневната организация на учебния ден е заместено с „дизайн мислене“, LEGO роботика, проектно-базирано и проблемно-базирано обучение, „обърната класна стая“, готварство, сладкарство, градинарство… Оценяването се случва по критерии, отчитащи напредъка на всяко дете, силните му страни в екипа, приноса му за решаване на казусите или проблемите, уменията да изследва, анализира и прилага информация в различен контекст. В края на часа всеки ученик си прави самооценка и оценява работата на своята и другите групи по отношение на ефективността на работата и създадения продукт от дейността.

Ил.Цв.: Ако зависеше от мен, щях да въведа и оценка за приятелство, за емоционална интелигентност, за емпатия. Оценката за всеки ученик би била комбинация от няколко оценки за академични знания, няколко оценки за практически умения и няколко оценки за социални умения.

Какво заключихме ние, от Академия Школо, на базата на представените мнения?

➡️ Системата за оценяване в средното образование има много възможности за подобрение и развитие. Тепърва ще се налага формиращото оценяване, оценката на компетенциите, на индивидуалния напредък, даването на качествена обратна връзка към учениците. Това е свързано както с развитието на философията на нашето образование, така и с промени в нормативната уредба, и с развитие на уменията и компетенциите на самите учители.
➡️ Важно е да не забравяме, че най-важната функция на оценката е да даде обратна връзка към ученика за неговите знания, умения и развитие.
➡️ Време е да спре използването на оценките като инструмент за отмъщение, наказание, поощрение и въобще да им се преписват несвойствени функции. Подобни практики не само обезсмислят оценяването, но и влияят изключително негативно върху мотивацията на децата за учене, дискредитират целия обучителен процес и сриват авторитета на учителската общност.
➡️ Оценките не бива да се превръщат в повод за напрежение, тревожност и страхове. Важно е говоренето за тях да е в конструктивен дух, така че ученикът да разбере ясно и конкретно какво е постигнал, какво предстои да постигне и как да го направи.