Иван Петков се заяви в публичното пространство откакто е директор на 73 СУ “Вл. Граматик” – гр. София. Той е завършил МГ „Атанас Радев“, гр. Ямбол. Негов учител по физика не само го вдъхновява за тази прекрасна наука, но и до голяма степен повлиява върху избора му на професия. Завършва специалност Физика и математика и вече 25 години работи в сферата на образованието. Казва, че нито за миг не е съжалил за решението си да стане учител. В това отношение смята себе си за щастливец, защото е учил в университета това, което иска, работи това, което иска и за което е учил.

Ръководеното от него училище и известно като “Втора немска”. Зад тези две думи се крие много работа от страна на екипа за утвърждаването на институцията, за развитие на добри практики в областта на чуждоезиковото обучение, партнирането с работодателски и образователни организации, ранното кариерно ориентиране на учениците. Едно от последните постижения на училището е Споразумението за сътрудничество с Техническия университет – София и по-конкретно с Факултета за германско инженерно обучение и индустриален мениджмънт (ФАГИОПМ). Договорен е преференциален прием на  ученици от училището, както и участие на преподаватели от факултета в работата на училището, разработването на съвместни проекти и инициативи.

Ето и неговите отговори на нашите 5 нетрадиционни въпроса.

🎤: Кое е най-смелото нещо, което сте правил/а през живота си?

👤: Да се оженя! Съжалявам, че не съм проявил тази смелост по-рано.

🎤: Кой предмет Ви беше най-неприятен в училище?

👤: География. Така и не разбрах защо е много важно да знам откъде извира река Дунав, колко пилета се отглеждали годишно в Костинброд и др.

🎤: Какво Ви носи най-голяма радост в ежедневната Ви работа?

👤: В работата ми има много поводи за усмивка. Заедно с колегите сме екип. Радваме се, когато реализираме нашите идеи и изпълняваме философията си за „Що е то образование?“.

🎤: Ако можете да отидете където и да е когато и да е във времето и пространството, къде бихте се „пренесъл/ла“ и защо?

👤: Мечта на повечето хора е да са на друго място и в друго време, защото си мислят, че „там“ или „тогава“ би било по-добре. Всъщност мястото и времето за живеене стават „по-добре“, ако сами си ги направим. Ако в нашата собствена философия и състояние на духа е изградено изкуството на насладата от „големите радости на малкия човек“, то всяко място и време са добре.

🎤: Как си представяте ученика през 2053 г.?

👤: Пак по същия начин. Може би с още повече електронни устройства в ръцете и главата, но в сърцевината си ученикът си остава същият (както и ние). Като бяхме ученици скришом под чина играехме на шах, карти, „бикове и крави“ (ако си я спомняте тази игра). Сега учениците замениха шаха под чина с телефон. Просто смяна на играчката. „Ученика“, в контекста на въпроса, е доста обобщено понятие. Винаги ще има всякакви ученици. Въпросът е „За кои работим?“. За отличника, за да се развие още по-добре или за двойкаджията, който трябва някак си да достигне Среден (3)? Оставям въпроса отворен …