“Супер!”, “Браво!”, “Отлично се справи!”. Приятно ли ви е когато чувате подобни думи? А как се чувствате, когато чуете “Срамота!”, “Може ли такова нещо?!”? Всеки се радва, когато получи заслужена позитивна обратна връзка. В същото време не ни е приятно да получаваме ниски резултати и слаби оценки. Но емоционалното отражение на училищните оценки е само един от цветовете върху богатата палитра от значения, които оценяването има в училищна среда. Наближава краят на първия учебен срок и оценките и оценяването стават водеща тема за ученици, учители и родители. В тази връзка решихме да разгледаме темата през различни перспективи, да съберем мненията на колеги, които имат пряко отношение към нея, но в различни роли:

Даниела Петкова (Д.П.) е начален учител и директор на ОУ “Граф Игнатиев”, с. Граф Игнатиево. В екип със своите колеги тя от години  въвежда иновативни практики в обучението и работи както за образователното ниво на учениците така и за тяхното социално и личностово израстване.;

Лена Парова (Л.П.) е учител по химия и физика, директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Ветрен, обл. Пазарджик и ръководител на инспектиращ екип към Национален инспекторат по образованието към МОН. Нейният поглед към темата “Оценки и оценяване” е най-вече през призмата на очакванията към качеството в образованието.;

Илиана Цветкова (И.Цв.) е опитен математик, преподавател в СМГ. Тя е и обучител на учители относно международното изследване PISA, което ѝ позволява да постави темата в контекста на международните практики.

Въпрос: Според Вас, към днешна дата, доколко оценките отразяват реалните знания и умения на учениците?

Л.П.: Това е много интересен и актуален въпрос, който засяга, както учениците, така и учителите, родителите и обществото. Няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като оценяването на знанията и уменията на учениците зависи от много фактори, като например целите, критериите, методите, инструментите, обратната връзка и др.

В последните години се наблюдава тенденция към разширяване на понятието за оценяване и включване на нови и иновативни методи и техники, които имат за цел да оценяват не само усвояването на учебния материал, но и целия процес на учене и развитие на детето. Така, оценяването става по-близко до реалните ситуации, в които учениците трябва да покажат своите компетентности и отразява тяхното разнообразие и индивидуалност.

В същото време, оценяването на знанията и уменията на учениците не може да се отдели от националните и международните стандарти и изисквания за образователните резултати. Затова е необходимо да се осигури баланс между традиционните и иновационните методи за оценяване, като се вземат предвид целите, съдържанието и спецификата на различните учебни предмети. Също така е важно да се развиват уменията на учителите за оценяване. Те трябва да бъдат в състояние да избират, прилагат и анализират подходящи методи и инструменти за оценяване, както и да дават конструктивна и мотивираща обратна връзка на учениците.

Не мога да правя обобщения за всички учители, но според мен в начален етап учителите проявяват по-голяма субективност при оценяването. Често завишават оценките спрямо реалните знания. Може би причина за това е, че по-малките ученици не разбират връзката между оценката и усвоените знания и смятат, че вложените от тях усилия и старание са достатъчно основание, за да получат висока оценка. Като причини за този субективизъм при оценяването може да се посочат и емоционалната привързаност към даден ученик, използване на оценката като наказание за лоша дисциплина в час, големият брой ученици в паралелка. В по-горните класове учителите се стремят да поставят реални оценки (според моите наблюдения). Често се наблюдава неправилно интерпретиране на оценката на ученика от родителя поради незнание, свръх амбиция или незаинтересованост. Особено при незадоволителни резултати родители и общественост осъществяват натиск върху учителите и това довежда до конфликти, до демотивиране на ученика да учи, загуба на интерес към ученето.

Притеснена съм и от наказанията, които някои родители налагат на своите деца във връзка с незадоволителните им оценки, но и от родителите в другата крайност, които щедро възнаграждават материално учебните постижения на своите деца.

Д.П.: Отговорът не може да е еднозначен и валиден за всяка една образователна институция, за всички преподаватели и ученици. Това, в което съм сигурна е, че все повече учители използват адекватни форми за оценяване на знанията и уменията на учениците. Времето, когато тестовете, контролните и класните работи бяха единствен начин за оценяване отмина. Днес фокусът е върху развиване на компетентностите на учениците и подготовката им да се справят с предизвикателствата на XXI век, затова е важно да се оценяват тези умения. Наблюдава се преход от чисто сумативното оценяване с оценки към формиращото оценяване с качествени показатели. Първото е моментна снимка на определен обем от знания върху конкретно учебно съдържание. Второто проследява развитието на реални умения и напредъка на учебните резултати. Дава възможност ученикът да се самооцени и да бъде оценен по определени критерии. Както всяка промяна, така и преминаването към формиращо оценяване среща значителни съпротиви от учители, родители и директори, за които е по-лесно да разберат количествената оценка, отколкото качествената. За учениците, обаче, е полезно и спокойно да използват силните си страни при екипна работа, да изследват информация от различни ресурси, да търсят и намират решения на значими за тях реални проблеми, да се изразят по свой начин, включително чрез форми на изкуството и дигиталните технологии.

Връщайки се към въпроса доколко оценките отразяват реалните знания и умения на учениците ще обобщя, че зависи от възможностите, които учениците получават, за да приложат на практика придобитите компетенции. Тогава можем да имаме увереност, че знанията са задълбочени и устойчиви, а уменията те да бъдат прилагани в различен контекст са значими.

Ил. Цв.: Този въпрос няма еднозначен отговор. Има два отделни „потока“ в нашите училища. Единият е този, в който учителите съвестно и професионално работят и полагат усилия да оценят обективно знанията на учениците си. В този поток мисля, че обективността на оценките е около 70%. Причините за този сравнително нисък процент са различни, но според мен основната е, че образованието в България (и не само) е стандартизирано и не отчита индивидуалните качества и способности на децата. Това в някаква степен е неизбежно, ако искаме в определени етапи от обучението да сравняваме постиженията на учениците, особено когато това е и с цел подбор и класиране. В този случай децата най-често се обучават и тренират да постигат високи резултати на определен формат тестове, което не отразява достатъчно обективно знанията и уменията им. Също така оценяването на даден ученик много често е свързано не само с обективно усвоените от него знания, но и със средата, в която той се намира. Ученик с една и съща подготовка ще получи различни оценки, ако е в клас с посредствени ученици и съответно в клас с мотивирани и знаещи ученици. Също така има деца, които имат знания и умения, но поради личностни особености – притеснителност, невъзможност за работа под стрес и т.н. не могат да ги покажат изцяло при стандартните начини за оценяване в училище – класни и контролни работи, устно изпитване пред класа. 

Споменавайки втория „поток“ знам, че ще си навлека много критики, но мисля, че не бива да си затваряме очите за него, защото е обществено известен. В него оценките са категорично необективни. Това са училища (в това число и частни), в които почти не се води учебен процес, учениците по едни или други причини имат почти нулеви знания, но получават оценки, които им позволяват да преминават от клас в клас без да успеят да получат дори минимум знания.  Разговорът за тези училища е съвсем отделна тема.

Въпрос: Как преценявате  значението на оценките за преминаването в следваща образователна степен? Смятате ли, че актуалната система, при която оценките от национално външно оценяване (НВО) и държавни зрелостни изпити (ДЗИ) са вход към следваща образователна степен е ефективна?

Л.П.: Към момента знаем, че резултатите от НВО след 7. клас се използват за формиране на коефициент за малките матури, който е важен за постъпването в гимназии и профилирани гимназии, а оценките от ДЗИ в 12. клас са важни за кандидатстване в университети. Смятам, че оценките от НВО в 7. клас и ДЗИ в 12. клас могат да бъдат полезни за следващата образователна степен, но не трябва да бъдат единствен критерий за прием. Според мен националното външно оценяване в 7. клас трябва да обхваща всички предмети, да определя нивото за завършване на основна степен, но да не е определящо при кандидатстване. Например, ако ученик кандидатства природо-математически профил да държи изпит по математика, ако кандидатства хуманитарен профил да държи изпит по БЕЛ и т.н. В зависимост от институцията, в която ученикът желае да продължи да учи, могат да се изискват и други критерии за прием (портфолио, изпит по даден предмет, определен от самата образователна институция).

Д.П.: Стандартизираните тестове за НВО и ДЗИ целят да поставят учениците при равни условия и да оценят нивото на техните знания и умения, съгласно очакваните резултати, съобразени с държавните образователни стандарти (ДОС). Дотук добре, но те не оценяват спецификата на различните ученици и училища. Като директор на училище, в което се обучават ученици от различни етноси и с различен социален статус виждам, че не е еднакво справедливо да очакваме сходни резултати в училища с различни характеристики. В никакъв случай не искам да изглежда, че децата с различен майчин език или от социално слаби семейства нямат потенциала да постигнат отлични резултати. Те, обаче, нямат равен старт, имат езикова бариера, имат значителни дефицити в предучилищната подготовка, родителският капацитет не позволява оказването на подходяща подкрепа, мотивацията за образование е ниска. Има още много фактори, които обуславят тази голяма разлика. Например, НВО по БЕЛ в 4. клас има компонент „диктовка“, който задължително се изпълнява чрез възпроизвеждане на звуков файл. Често това е проблем за децата с друг майчин език, защото те са свикнали с дикцията и начина на диктуване на учителя си. Едно дете записва различна част от текста, в зависимост от източника, който диктува. При диктовката от аудиофайла е записало две – три думи, а след това успява да запише изцяло същия текст, когато е диктуван от учителя му.

Недоброто владеене на българския език води и до трудности по всички останали учебни предмети и невъзможност да се чете с разбиране. Това пък обуславя по-ниските резултати, включително и на НВО и ДЗИ. Оттук идва и невъзможността тези ученици да продължат образованието си там, където искат, а отиват където ги приемат. В същото време има редица училища (спортни, по изкуства) и специалности, в които те могат да бъдат успешни и без високи резултати по БЕЛ и математика.

Смятам, че училищата и ВУЗ-овете трябва да имат свободата да определят с какви изпити ще приемат кандидатстващите, а изпитите от НВО и ДЗИ да измерват постигането на ДОС. Резултатите от тези изпити могат да служат на училищата да планират адекватни мерки, така че да ги повишават.

Ил.Цв.: Оценките имат значение за преминаване в следваща образователна степен, когато обективно отразяват знанията на ученика, защото това е информация за талантите и способностите му. Така той може да прецени къде е подходящо да продължи образованието си, а и училищата могат да приемат ученици, които съответстват на техния профил на обучение. Националното външно оценяване има диагностична цел – да се провери до каква степен са овладени определени знания. Това категорично е неподходящо за вход към следваща образователна степен. За вход към следващата образователна степен би трябвало да се даде право на училищата сами да определят по какъв начин ще приемат своите ученици, в зависимост от профила и целите си. Това може да бъде изпит по даден предмет, но може да е тест за интелигентност, тест за социални умения, събеседване или нещо друго. А за ДЗИ – смятам, че е подходящо да се използва и за вход за обучение във ВУЗ, особено когато е върху профилиращ предмет.

Въпрос: Според Вас,  как влияят оценките върху мотивацията на учениците?

Л.П.: Според моите наблюдения в последните години представянето на учениците (оценяването) се цени по-високо от самото научаване. Учениците и родителите често се фокусират по-скоро върху резултатите от представянето (например оценки и точки), отколкото върху научаването и процеса на учене. Учениците, които са уверени в успеха си, се радват на проверките, на оценките.

Оценката, която учителят дава за знанията и уменията на ученика има пряко отношение към мотивацията, но тя е силен мотивиращ фактор за обучаемите, когато е обективна, позитивна и стимулираща за тях. Тогава тя може да се превърне в средство за развиване на положителни мотиви за учебна, трудова и обществена дейност. Особено негативно отношение към този процес се създава у учениците, най-вече след завършване на началния етап, когато те започват да осъзнават каква е силата и ролята на оценката. При неправилното разбиране на тази роля се стига до отклонения в поведението и силна демотивация, отказ от полагане на учебен труд и като цяло проява на неприязън към училището и към ученето.

Д.П.: Оценките могат да са и мотивиращи и демотивиращи, реални и илюзорни, предизвикващи позитивни или отрицателни емоции. Важно е фокусът на обучението да бъде изместен от външни стимули (поощрения, оценки и т.н.) към вътрешни такива. Ученикът трябва да усеща лично удовлетворение от работата си, затова е важно да бъдат създадени условия за обучение, в които той да може да се развива – подкрепян, но не насилван да учи. Изследвания сочат, че оценките могат да бъдат полезни в краткосрочен план като стимул при изпълнението на автоматични, повтарящи се действия. В дългосрочен план обаче те възпрепятстват развитието на креативното и задълбочено мислене. Ако добрите оценки се превърнат в самоцел, изпълнението на заданията спира да бъде образователно. Когато крайната цел са верните отговори сами по себе си, въпроси като „Защо това е така?“ и „Какво следва?“ стават маловажни. Удовлетворяващо е когато външната мотивация се трансформира във вътрешна. Това става когато ученикът е положил значителни усилия да изпълни в срок поставените задачи и предварително е запознат с критериите за оценяване, когато получи позитивна обратна връзка от учителя и съучениците си и усети, че трудът му е значим и зачетен.

Ил.Цв.: Според мен високите оценки, когато са заслужени, влияят мотивиращо на учениците, дават им самочувствие и увереност. Трябва винаги да показваме, че сме забелязали напредък, като оценката би могла да бъде и словесна, не непременно изразена в число. Що се отнася до негативната оценка – там е различно. За някой тя може да е мотивиращ фактор, но друг може да се обезсърчи и да загуби всякаква мотивация да учи. Трябва да сме внимателни и да преценим как да покажем на ученика, че няма достатъчно знания. При всяко положение ниската оценка на знанията не бива да се превръща в обезценяване на личността на ученика или уронване на достойнството му.

Втората част на материала ще бъде представена в края на м. януари, 2024. Ще се радваме да споделите своето мнение в коментарите към статията.