Снежана Ангелова е родена в Сливен, завършила е средно образование в гр. Твърдица, висше образование в ПУ „Паисий Хилендарски“, по-късно специализира „Управление на образователните промени”.

Има богат професионален и дългогодишен управленски опит в сферата на образованието в Димитровград, като учител по БЕЛ и заместник-директор в ОУ „Св. Климент Охридски“.
12 години тя работи в ролята на директор с успешния екип на ОУ „Пенчо Славейков“, за да го превърнат в училище, гостоприемно към всички ученици, прилагащо добрите практики и съвременни методи на преподаване. То е едно от първите иновативни училища в страната, което прилага проектно-базирано обучение в начален етап и роботика с изкуствен интелект в прогимназиален етап. Г-жа Ангелова има опит в ефективното лидерство в училище, методи за преподаване с център ученика, социално-емоционални умения.

През 2015 г. тя участва в квалификационната програма за училищни директори „Академия за училищни лидери“ на Фондация „Америка за България“, проведена от Колежа Банк Стрийт и Института за международно образование в Ню Йорк, САЩ.

Убедена е, че жените в политиката имат потенциал да бъдат ролеви модели, да окажат въздействие върху образователните и кариерните избори, които младите хора правят. Вярвайки, че има опит и експертиза, които вдъхновяват, тя приема ново предизвикателство и от ноември 2023 г. е общински съветник в Община Димитровград.

Ето и нейните отговори на нашите 5 нетрадиционни въпроса.

🎤: Кое е най-смелото нещо, което сте правил/а през живота си?

👤: Да се явя на конкурс за директор на ОУ „Пенчо Славейков“ в Димитровград година след сливането на два педагогически колектива.

🎤: Кой предмет Ви беше най-неприятен в училище?

👤: Физиката, но тогава още не бях посетила ЦЕРН, не знаех най-красивото уравнение на Дирак за двете частици, които в някакъв момент са били свързани и остават свързани завинаги. При хората това се нарича любов.

🎤: Какво Ви носи най-голяма радост в ежедневната Ви работа?

👤: Да давам! Даването ме окрилява! Но и да поглеждам колегите и децата в очите, и да виждам усмивка, породена от успеха!

🎤: Ако можете да отидете където и да е когато и да е във времето и пространството, къде бихте се „пренесъл/ла“ и защо?

👤: Детската ми мечта беше да стана археолог. Бих се пренесла във времето на Втората българска държава, за да видя крепостта „Градището“, изградена по времето на траките, разположена на входа на Твърдишкия проход край родния ми град Твърдица, в целия й блясък на важна крепост за отбрана от византийците. Не бих допуснала да се разруши, защото е ценност с национално значение.

🎤: Как си представяте ученика през 2053 г.?

👤: Тогава ще е същинският етап на ерата на изкуствения интелект. Но всеки ученик пак ще бъде подпомаган от учители, за да постига целите си и личното си развитие. Виждам го интелигентен и находчив, способен да осъществява пълния си потенциал, поддържайки баланс между технологиите, човешкото взаимодействие и силата на писаното слово, без да забравя, че книгата събужда светове. Вярвам, че качества като емоционална интелигентност, съпричастност, емпатия и социални умения ще бъдат от решаващо значение.